САМОЛЮБУ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Книж. Любувам се сам на себе си. Бенковски е властолюбив и суетен. Той не пропуска случай да покаже пред околните превъзходството си и в такива моменти той се самонаблюдава и самолюбува. З. Стоянов, Съч. II, 2010, 431.


Източник: Речник на българския език (онлайн)